Изречението превръщам в мемоар.
Плача за точка,в която ме няма.
Странна и раздърпана тъкан е кожата ми...
...мразя се!
Нека се измъкна от моето Аз!
По-сива нека съм!
Поне няма да гори...
Като грамофонна плоча по пода се търкалям.
Душата ми се разпада.
Събирам я и парченца наново подреждам.
Палитра...
Емоции...
Капка ром...
Лека сладост.
Поне на прах не ставам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар