А по улицата цветове разтичат се без срам.
Червеното кожата бяла пробива.
Зеленото тиктака в сълзите.
Жълтото застига черното.
А то е вече в мен.
Глухите ти стени крепят портрета без рамка...
...и мен ме няма!
Дъгата тази нощ хоризонта безмилостно разкъсва.
Той се смее.
И танцува.
Танцува...
Макиаж тече на капки по гърдите му...
...и по асфалта.
А сякаш сърцето му разяжда!
Но мен ме няма.
Пясък съм...
И гранича с лудостта!
Остана само аромат от мен...
...и цигареният дим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар