четвъртък, 25 август 2011 г.

Хора за смет или смет за хората?

Събудих се.Късно или рано.Въпрос на гледна точка.Решавайки да взема глътка чист въздух, седнала на прозореца си с удобен перваз, видях Човек.Разбрах от къде е идвал този недоловим за спящите шум. Облечен с тениска и къси панталони,обул старите си чехли и разрошвайки прошарената си коса, той бъркаше в кофите.Онези,жълти,зелени и сини,които са илюзия ,че ще ни направят по-добри и човечни.Които се предполагаше,че ще ни подтикнат да се осъзнаем и както малките деца да се научим на ред и чистота.Тогава забелязах и почти разпадащата се количка до него.Не е скитник или клошар.Обикновен човек,излязъл от дома си в малките часове на нощта,за да направи нещо,макар и малко,значимо.
Тази вечер отново го видях.Бях завладяна от книгата си и в опит да успокоя ритъма на сърцето си,за да не изскочи от гърдите ми,реших да отворя прозореца.Но го чух!Отново беше там.Наблюдавах го как събра всички торбички,които вятърът днес бе успял да вдигни и придвижи по улиците,всички шишета,имитиращи футболни топки с които си играеха децата от блока цял следобед и всички онези полускъсани кашони,изхвърлени от супермаркета,ползващ задната страна  на блока от съседния вход за склад.След това отиде и до онези кофи от бабино време,където котките намираха своето угощение и обра изпадналото от тях.Разпредели всичко като аптекар.Подреди ги по големина и вид пред себе си,а след това съвсем небрежно ги сложи в големите цветни кофи.Огледа се,доволен от това ,което е свършил за поредна вечер.Тръгна по улицата бавно и с усмивка,бутайки празната си количка,която сякаш само заради него все още въртеше колелцата си.И изчезна зад съседният блок.
Замислих се.За мен и за хората.И за него.Този човек,най-вероятно е пренебрегнал човешката си нужда от сън,оставил е семейството си или това,което създава онзи душевен уют в дома му,за да излезе и да направи нещо за обществото,за чистата си съвест и за природата ни.От къде ли се е появила тази мисъл в неговото съзнание,как ли се е решил да го направи за пръв,втори,трети път,дали го прави и някъде другаде,а не само в районът ,който виждам да обхожда цифра нощ поред...Дали има и други като него?Човечни?Такива,които не се страхуват от това някой съсед или приятел да ги види до кофите с боклук в тъмното ,заринати с грозните остатъци от прекрасните ни дни и животи?Колко от нас биха го направили и то незадължително през нощта?Със сигурност,ако всеки от нас не подминаваше кофата за стъкло,пластмаса или хартия просто като поредната мръсна общинска собственост и обръщаше внимание на обозначението им,то тогава този човек и другите като него,нямаше да правят това.Те,също като останалите, щяха да спят спокойно,потънали в щастливи спомени или красиви мечти...
Колко от нас в действителност са тези,за които се представят?Хора,които са загрижени за това на къде вървим и какви ще са последствията от нашата незаинтересованост?

1 коментар: