събота, 6 август 2011 г.

Кога демонът ме превзе и кога аз превзех него...

От векове наред хората живеят със своите страхове.Намират ги за грешни,странни,срамни,предпазват се чрез тях.Обвиняват фантомни образи за вината си пред света,нарочват невинните и ги жигосват заради непорочността им пред тях.Живеем с тези хора,превръщаме се в тях и не го осъзнаваме докато не стане късно.Правим нещо,за което не сме сигурни какво ни е подтикнало натам,но сме го извършили с бистра мисъл и чисто съзнание ,че ТАКА трябва да бъде.Обвиняват шизофрениците в лудост,а те единствени разкриват на света своите демони.Мечтаехме за прости неща,възхищавахме се на красивото и обръщахме глава с погнуса от грозното.Казвахме си "Няма да стана такъв човек,защото не искам да съм един от тях".С времето с нашите малки и сякаш незначителни действия,ние се приближавахме към стартовия финал без да усещаме какво ни очаква.Ние изгубихме душите си и ги заменихме с почернели от болка и гняв протрити парцали.
Сами го направихме.Не за друго,а за да можем пред себе си да запазим онази недокосната от грешки частица красота в себе си.Спряхме да виждаме малките неща,които изпълваха с блясък очите ни.Събуждахме изкуственият смях пред различното и сочехме с пръст.Те не са като нас,те не са като нас,те не са като нас!Отдадохме се на греховни мисли,действия,желания и ги приехме като норматив,за наше успокоение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар