петък, 5 август 2011 г.

People are people

Къде изчезнаха хората?Защо ги няма?Скриха ли се?Само аз ли се питам това...
Чета статии,пълни с ужаси и мъка,които оставят онзи горчив вкус в устата ми и сбръчкват челото ми.Оглеждам се на улицата и виждам същото.Дори децата не се усмихват както преди...
Иска ми се да можех да променя нещо.Да помогна.
Поздравявам.За добър вечер или добър ден,а те ме гледат.Сякаш съм научен трофей.Рядко някой отговаря и често си мисля,че грешката е в мен.Спомням си времето когато мен ме поздравяваха.Усмихваха се,очите им светеха и не гонеха времето с нерви.Виждам същите хора по улицата сега,но...това не са те.Тези са сиви,мрачни,дълбаят сами в себе си и поставят стени.Прикриват се в черупките си и не ,за да видят кой ще се осмели да ги разчупи и да бъдат истински.Не.Правят го,защото ги е страх.Защото те отдавна са изгубили себе си.А може би и защото така по-малко боли.
Видях малък паднал ангел.В сините му очи тъкмо се задаваха вълните от сълзи.Спомних си времето ,когато аз падах и ожулвах коленете си,как родителите ми се притичваха на помощ още преди сълзите да потекат и после получавах лакомство.В повечето случаи ,от баща ми- желирани вампирски зъби.Прибягах до детето,обгърнах го с ръцете си,за да го успокоя...Казах му,че всичко ще се оправи,а то ме погледна с онзи блясък в очите и видях една изкривена,но все пак истинска усмивка.В следващият момент майка му едва не връхлетя върху мен.Развика се какво съм правила с детето й,за каква се мисля...Почувствах се виновна,че помогнах.Но нея я нямаше в момента на неговото макар детско,тежко за него падение.Скара се и на детето си...Ядоса се.
Нали човекът уж беше социално животно?Какво стана с нас,социалните животни?Защо се ограничаваме с един кръг от себеподобни,които не смеем да обогатим?Имало е времена,когато това не е било само при хората ,живеещи в село.Познавали са се,говорили са един с друг,вярвали са си,споделяли са не само дълбините на душите си,а и трапезата,домът...Защо се спираме на определен или не толкова определен,но страхуващ се от нови попълнения брой приятели?С хората изчезна и приятелството.Използват се един друг уж ,за да оцелеят,да получат това,което прави тях щастливи по някакъв начин.Изграждат лъжливи мостове към себе си за околните,оставяйки всички в заблуда и след това отчаяно обвиняват " Ти не ме познаваш!" 
Иска ми се да съм човек.Да не съм като тях.Не мисля,че са лоши.Те са личности,макар и покрити с бетонови стени.Има нещо красиво и в тях.И те обичат.Но кога общото между нас стана това ,че се крием,лъжем и крадем ,а не това,че мислим,грижим се и си помагаме в трудните моменти?
Къде са хората?Къде са човеците...?

1 коментар:

  1. За съжаление си права!Човеците ще остават все по-малко докато ни поробват икономически!Забравяме себе си от проблеми и нерви!..Но си мисля,че все още ги има човеците,щом я има и тази статия?!

    ОтговорИзтриване